Мислите ли, че човек трябва да се обръща към миналото? Толкова ли е лошо то? С какво свързвате своето минало? Какво мислите за хората, които живеят в и със своето минало и не могат да си представят бъдещето? Вие как виждате своето бъдеще? Какво искате от живота? Пишете, чакам Вашите коментари...

Цялото време е времето за живот.
Няма спиране и тръгване.
В него няма крайпътни ханове,
където странникът да може да спре за отдих и подкрепа.
Времето е непрекъснатост, която сама себе си припокрива.
В него задните редове се застъпват с предните.
Нищо не свършва и нищо не започва във времето,
нищо не изпуща то от обятията си.
Времето е колело, което се върти от чувствата.
Те са го създали и го въртят в пространството.
Поразявате се от промените, които виждате в природата всяка година;
те объркват усещанията ви и вие вярвате,
че всичко е подвластно на промените.
Но силата, която движи тези промени винаги е една и съща.
След възхода идва падението и посърнали вие твърдите,
че всичко, което расте и ще загине.
Но съгласете се, силата, която повелява на растежа и упадъка,
не им е подвластна!
Бавното е началото на бързото, а бързото носи на крилете си бавното.
Бързото и бавното са неразделни във всеки момент, във всяко пространство.
Растежът е дете на разпада, а разпадът- на разтежа,
Животът е дете на Смъртта, а смъртта е майка на Живота.
Истината е, че всички са единни във всяка точка на Времето и Пространството.
Времето е най- големият лъжец,
а хората - най- големите наивници.
И човекът, веднъж завъртял колелото на времето,
сам заприличва на катерица в колело.
Толкова е очарован и завладян от движението,
че не е в състояние да проумее, че сам той някога е завъртял колелото
и не може да намери време въртележката на Времето да спре.
Върти се колелото на Времето из пустотата на Пространството.
По това колело е разположено всичко, което чувствата могат да възприемат.
Но за чувствата е недостъпно възприемането
както на времето, така и на пространството,
поради това предметите за тях ту се появяват, ту изчезват.
Това, което един издига нагоре, друг спуска надолу.
Което някой счита за ден, друг счита за нощ.
Тук всичко зависи от вашите „къде” и „кога”.

И все пак началото и краят не се намират никъде другаде.
Сега е времето на истината и тук е пространството на истината.
Този именно момент, истината се съсредоточава тук... сега.
Точно този момент е началото, е средата, е краят.
Не е необходимо да се връщаш в миналото,
за да разбереш къде започва съществуването.
То започва точно в този момент.
Не е нужно да се насочваш в бъдещето,
за да разбереш къде ще свърши съществуването.
То свършва точно в този момент!
Всеки момент е начало, среда и край -
защото във всеки момент съществуването е ново,
във всеки момент умира и се ражда отново.
Във всеки момент всяко нещо приема състоянието на непроявление
и се връща обратно в състоянието на проявление.
С изключение за човека, за всички останали всичко е ново.
Защото единствено човекът носи лодката на гърба си, багажът на паметта. Затова човек е омърсен, нечист, обременен, натоварен -
иначе съществуването щеше да е ново и свежо.
То не носи никакво минало и не си представя никакво бъдеще.
Просто е тук! Тотално тук!
Единствено човекът се тревожи,
единственото животно на земята, което се безпокои.
Човекът е напрежение.
Човекът притежава възможност, бъдеще. Човекът е открит.
Оттук и непрекъснатият страх: дали ще го направим или не?
Дали ще го направим този път или не?
Колко на брой пъти сме пропускали да го направим преди?
Отново ли ще пропуснем? Затова не сме щастливи.
Животът продължава да празнува.
В него има сладка песен, голяма радост, голяма веселба!
Човекът е забравил езика на невинността.
Човек е забравил как да се свързва с живота.
Човек е забравил как да се свързва със себе си!
Да се свържеш със себе си, е медитация.
Да се свържеш със съществуването, е молитва.
Човек е забравил самия език.
Затова приличаме на чужденци - чужденци в собствената си къща!
Чужденци в самите нас!
Не знаем кои сме, не знаем защо сме
и не знаем защо продължаваме да съществуваме.

AMI UJILIL A KOLKO KINTA VI ISKARAL ILI NEI COVEK MINIO A KUCE I ROB E MNO DLAJNICI IMA KOG csi si obiram versite a?diki gaza vi dai drav.